31/12/2025
Моята 2025 не беше година.
Беше изпитание.
Беше тежка. От онези години, които не просто минават – а те променят. Беше година на лични битки и вътрешни изпитания. На моменти, в които носех повече, отколкото се виждаше.
Имаше дни, в които се държах цяла само отвън, а отвътре водех тиха борба да не се разпадна.
Загуби....
Загуби, които не се обясняват лесно.
Загуби, които променят ритъма на живота.
Оставят празно място, което не се запълва,
само се носи. Болката няма календар.
Има само липса. Тиха. Постоянна. Носена в сърцето.
Но въпреки всичко… не спрях.
Не спрях да работя.
Не спрях да творя.
Не спрях да влагам душа, грижа и смисъл във всичко, което създавах.
Всяко бижу, което съм създала тази година, носи нещо повече от форма и камък.
Във всяко бижу тази година има повече от красота.
Има тъга, превърната в грижа.
Има любов, която търси път да остане.
Има мълчалива молитва някой да бъде по-силен, по-пазен, по-цял.
Вие бяхте тихата подкрепа.
С доверието си. С избора си. С присъствието си.
Затова в навечерието на новата година не искам да Ви пожелавам повърхностно щастие. Искам да Ви пожелая дълбочина.
Да бъдете истински, дори когато е неудобно.
Да бъдете стойностни, дори когато светът обезценява.
Да бъдете добри, дори когато Ви боли.
Да не затваряте сърцата си, защото именно те са това, което ни държи хора.
Пожелавам Ви тиха светлина —
тази, която не заслепява, а топли.
Пожелавам Ви сила —
не онази шумната, а устойчивата.
Пожелавам Ви любов —
която не си отива, дори когато някой си тръгне.
Аз влизам в новата година не като човек без рани, а като човек със сърце, което знае повече.
Благодаря Ви, че сте тук.
Благодаря Ви, че вървите редом с мен.
Нека новата година бъде по-мека.
По-човешка.
По-истинска.
С обич, признателност и надежда.🩷🙏